Симбиот: Сталкерска История
Звезди. Луна... Толкова ясни и толкова много. За последно очите ми са зървали такава гледка... кога всъщност? Сякаш преди десетилетия... Но ето ги над мен. Сякаш някой е вдигнал вечно сивия и плътен покров на Зоната и отново можем да видим старото прекрасно синьо небе... А може би всичко е ефект от уискито... Дааа, добре че Ханс успява да премине от време на време през Кордона, да побъбри с този и онзи и да ни осигури малко провизии от „по-специален“ тип. Като пиячката. Без нея тук живота е два пъти по-непоносим. Но уискито го прави донякъде приемлив, нищо, че е смотаното „100 гайди“ от Корекома... Блять... Та добре, че е Ворейн, да мъкне като Дед Мороз с чувала. Както казва Старчето, „пикът на Руско-германската дружба е когато Волков и Ворейн седнат да се наливат заедно“. Да, товарищ Урумов, особено ако бухаме от твоята пиячка. Ха-ха-ха... Яяяя, Ханс се завръща. Както се завръща великия Батман – въоръжен до зъби и в добро настроение. Все пак е един от нас, Хищниците. И...